Supreme Court dismisses appeal as labor law issues are not unclear and lower court applied established practice correctly.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appeal against a labor court decision regarding the dismissal of a nurse from a kindergarten. The kindergarten argued it lacked standing as an employer due to its status as a municipal structure without an independent budget, while the lower court found it legally independent and held the dismissal unlawful due to procedural errors. The court rejected the appeal because the relevant labor law provisions were clear and did not require interpretation, noting that the lower court's ruling aligned with established judicial practice.
Legislator-Regeste
KI-generiertPar. 1, al. 1, t. 1 of the Labor Code; Art. 118, al. 2 of the Health Act; Art. 8, t. 4 of the Kindergarten Ordinance: An organization qualifies as an employer under the Labor Code if it independently hires staff and manages its budget, regardless of its municipal affiliation, and courts need not interpret clear statutory language when established practice supports the lower court's finding.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
852_11_opr288_kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
С., 12.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 852 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Детска ясла №2 „С.”, Стара З., срещу въззивно решение от 08.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 590 /2010 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 08.10.2010 г. по гр.д. № 3625 /2010 г. на Старозагорския районен съд, с което са уважени искове на М. Г. Д. срещу жалбоподателя по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване на незаконността и отмяна на уволнение на ищеца, извършено със заповед на директора на детската ясла на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ и за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра”.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна М. Г. Д. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и исковете са неоценяеми.
Детската ясла се брани срещу исковете с доводи, че предявените срещу нея искове са недопустими, тя не била легитимирана да отговаря по исковете, т.к. нямала качеството на работодател по смисъла на пар.1,ал.1,т.1 от ДР КТ : била част от структурата на община, детска ясла не разполагала със самостоятелен бюджет и не била самостоятелен разпоредител с бюджетни кредити, финансирането и се извършва чрез бюджета на общината, счетоводството и се осъществявало от обединено счетоводство на общината.
Въззивният съд по въззивната жалба на детската ясла е изложил мотиви за неоснователността на доводите на детската ясла, че не е легитимирана да отговаря по исковете, като се е позовал на чл.118,ал.2 от Закона за здравето и чл.8,т.4 от Наредба № 26 /18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли …, според които детските ясли са организационно обособени структури, в които медицинските и други специалисти осъществяват отглеждане на деца от 3 м. до 3 годишна възраст; директорът на яслата сключва, изменя, прекратява трудови договори, съдът е обосновал извода си, че детските ясли разполагат с икономическа самостоятелност в рамките на отпуснатия им бюджет и самостоятелно наемат работници по трудово правоотношение, следователно са работодатели по смисъла на пар.1,т.1 от ДР КТ. По същество въззивният съд е приел, че работодателят е допуснал съществено нарушение на процедурата за подбор по чл.329 КТ, т.к. не е оценявал работниците по втория критерий – ниво на изпълнение на работата, което обуславя незаконността на уволнението.
Жалбоподателят извежда следните материално-правни въпроси по приложението на пар.1,ал.1,т.1 ДР КТ вр. чл.118,ал.2 ЗЗ и чл.8,ал.4 от Наредба № 26 /2008 г. за устройството и дейността на детските ясли … , за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК : какво представлява „икономически обособено образувание” по смисъла на пар.1 и кои са признаците за неговото определяне, как трябва да бъде разбирано понятието „самостоятелно” (употребено в израза) „самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение”, фактът на сключен трудов договор презумира ли предвидените в пар. 1 ДР КТ признаци на работодател, структурите на общинските.организации в случаите, когато не разполагат със самостоятелен бюджет и не представляват разпоредител с бюджетни кредити могат ли да придобиват качеството „работодател” по смисъла на пар.1 ДР КТ.
Настоящият състав намира, че изведените въпроси, с които се иска тълкуване на отделни думи и изрази от разпоредбата на пар.1,ал.1,т.1 ДР КТ, вкл. въз основа на презумпция, която разпоредбата не предвижда, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото посочените разпоредби на пар.1,ал.1,т.1 ДР КТ вр. чл.118,ал.2 ЗЗ и чл.8,ал.4 от Наредба № 26 /2008 г. не са непълни, неясни, нито противоречиви и не се нуждаят от тълкуване, жалбоподателят не сочи създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито обосновава необходимостта от осъвременяването и с оглед на твърдения за изменения в законодателството и обществените условия; има утвърдена съдебна практика по въпроса що е работодател по смисъла на посочените правни норми и разрешението на въззивния съд въз основа на установените релевантни факти е в съответствие с нея.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл. чл.280,ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, искането на ответника в това производство, за осъждане на жалбоподателя да му присъди направените разноски е основателно и следва да бъде уважено за сумата 500 лева за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 590 /2010 г. на Старозагорския окръжен съд, г.о..
Осъжда Детска ясла №2 „С.”, Стара З., да заплати на М. Г. Д. 500 лева за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.