Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-DAB97447B20FD9FAC2258630004CF573 KI-generiert

Supreme Court dismisses appeal on contract formation, ruling new evidence irrelevant due to statutory presumption of acceptance.

Geschäftsnummer VKS-DAB97447B20FD9FAC2258630004CF573
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Abgewiesen (Dismissed)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the appeal filed by Logel OOD against the final judgment rejecting its claim for damages. Logel argued that a signed contract was returned to them before the defendant accepted it, citing new courier evidence to prove the contract was not formed. The court rejected this argument, stating that the Civil Code's presumption of acceptance overrides such claims and that new evidence is irrelevant in commercial disputes.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Art. 13, para. 4 of the Civil Code; Art. 301 of the Commercial Code: The statutory presumption of acceptance in commercial transactions prevails over contrary evidence regarding contract formation.

Schlagwörter

KI-generiert
commercial contract formation presumption of acceptance new evidence admissibility Civil Code provisions commercial code application Letter of Indemnity Sponsorvertrag Sorgfaltspflichtvereinbarung

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Art. 13, para. 4 of the Civil Code
Art. 301 of the Commercial Code
Art. 303, para. 1, item 1 of the Civil Procedure Code
Art. 288, para. 1 of the Commercial Code
Art. 296, item 1 of the Civil Procedure Code
Art. 280, para. 3, item 1, para. 2 of the Civil Procedure Code
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

София, 30.11.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ИНА АНДОНОВА………..……. и с участието на прокурора……..…............………......., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2570 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата с вх. № 10967 от 4.Х.2019 г. на „Логел“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/, съдържаща искането на този търговец по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК: за отмяна на влязлото в сила на датата на постановяването му решение № 815/27.VІ.2017 г. на Хасковския ОС, ГК, 14-и с-в, постановено по гр. д. № 420/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 105/22.ІІІ.2019 г. на Димитровградския РС по гр. дело № 1033/2018 г.: за отхвърлянето на осъдителен иск на търговеца настоящ молител с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу димитровградското „Стор Инвест“ АД /ЕИК[ЕИК]/, чийто предмет е бил осъждането на този ответник да заплати на софийския търговец сума в размер на 15 447 лв. (петнадесет хиляди, четиристотин четиридесет и седем лева), представляваща неустойка съгласно чл. 7 от договор № 389, за който ищецът е поддържал да е бил сключен помежду им на дата 25.VІІІ.2017 г.

С настоящата си молба софийското „Логел“ ООД претендира отмяната на горепосоченото влязло в сила / по реда на чл. 296, т. 1 ГПК, във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК / въззивно решение, излагайки, че между страните по делото не съществувал спор по фактите, че ответното „Стор Инвест“ АД-Димитровград е получило подписан от „Логел“ ООД-София в оригинал екземпляр от процесния договор, а след подписването му и от законния представител на търговеца негов получател, екземплярът е бил върнат обратно на офериращото „Логел“ ООД – не само на електронния му адрес, но също и по куриер на оператора „Спиди“.

Първото събитие се е случило незабавно - на датата 25.VІІІ.2017 г., съвпадаща с тази на изпращането на офертата, а второто три дена по-късно - на 28.VІІІ.2017 г. В тази връзка като се позовава на ново писмено доказателство – удостоверение от куриерската фирма „Спиди“, набавено след провеждане на т. нар. „рекламационно производство“, изразяващо се в „изваждане на архивите“ и „възстановяване на случая“, молителят счита, че от факта, че офертата му е пътувала до получателя в Димитровград с една товарителница, а отговорът на последния с двустранно подписания оригинал от процесния договор № 389 – с друга товарителницата, следвало, че отказът на „Стор Инвест“ АД от сделката не бил извършен преди получаване на двустранно подписания екземпляр от договора или най-късно едновременно с него, каквато е хипотезата на чл. 13, ал. 4 ЗЗД.

В откритото съдебно заседание пред ВКС молителят „Логел“ ООД-София поддържа чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК искането си за отмяна на горепосоченото влязло в сила въззивно решение на Хасковския ОС на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК- като неправилно, претендирайки за присъждането на разноски в размер на сумата от общо 1 304 лв., от която 304 лв. /триста и четири лева/ внесена държавна такса по с/ка на ВКС, а разликата от 1 000 лв. /хиляда лева/ - изплатен адвокатски хонорар, съгласно приложените към писмените бележки по настоящето дело Договор за правна защита и съдействие № А-415074/5.ІХ.2019 г, адвокатско пълномощно от същата дата и списък по чл. 80 ГПК. Обстойно мотивирани аргументи в подкрепа на искането си по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят е изложи в депозираните в откритото съдебно заседание пред ВКС писмени бележки по делото, означени като „Писмена защита“.

Редовно призовано за същото открито съдебно заседание, ответното по тази молба за отмяна: „Стор Инвест” АД-Димитровград не е било представлявано. Поради това меродавно е ангажираното от неговия представител по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК писмено становище за нейната допустимост, а по същество - за неоснователността й, обективирано в писмения отговор с вх. № 11710/22.Х.2019 г. по описа на РС-Димитровград.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:

Молбата на „Логел“ ООД-София за отмяна – на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - на влязлото в сила решение № 307 на Хасковския ОС от 8.VІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 420/2019 г., е допустима /като подадена в пределите на 3-месечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК ( в случая от самата дата на влизане на въззивното решение в сила ) и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, формирал сила на пресъдено нещо/, но разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията за оставянето й без уважение са следните:

При потвърждаване решението на първостепенния съд за отхвърляне на осъдителния иска на изпълнителя „Логел“ ООД-София с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която претенция е произтичала от нарочната клауза по чл. 7.3 от процесия „Договор № 389/18.08.2017 г.“ за уговорена между търговци „неустойка в размер на 95% от стойността на сделката“, въззивната инстанция е приела следното:

1./ Че макар да носи дата „18.08.2017 г.“, този договор реално е бил сключен не по-рано от датата 25 август с.г. между страните по спора, но „не е произвел действие“: предвид извършеното от ответника „Стор Инвест“ АД-Димитровград противопоставяне на действията на неговия управител, подписал сделката „извън обема на предоставената му с устава представителна власт“;

2./ Че приложимост следва да намери изключението /бел. на ВКС/ от правилото на чл. 301 ТЗ, установяващо оборима законова презумпция, за случай като процесния, в който изпълнението на поръчката не е било стартирано до датата на получаване на съответното съобщение за оттегляне от договора на възложителя, озаглавено „Контра летър“ и получено при молителя на датата 8.ІХ.2017 г., с което той е бил своевременно уведомен че: „Съветът на директорите не потвърждава действията на представителя“;

3./ Че във времевия отрязък 25.VІІІ.2017 г. – 8.ІХ.2017 г. между горните две събития от страна на ответника са били правени безрезултатни опити за осъществяване на телефонен контакт с представител на ищеца, което е „наложило противопоставянето по смисъла на чл. 301 ТЗ да бъде извършено писмено“;

4./ Че по начало изпълнението на договора е било поставено в зависимост от действията на ответника /по иска и по молбата за отмяна – бел. на ВКС / в качеството му на „възложител“ да преведе по с/ка на ищеца /“изпълнителя“/ договорения аванс в размер на 50% от стойността на поръчката, неосъществяването на което е квалифицирано като конклудентно действие, обективиращо противопоставяне на договора;

5./ Че с оглед на всички данни по делото се явява неоснователна тезата на ищеца, базирана върху особеното правило на чл. 236, ал. 4 ТЗ за действителност на сделки сключвани от акционерно дружество, каквото по правно-организационното си форма е и ответното със седалище и адрес на управление в Димитровград;

6./ Че е налице практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 202/6.ІІ.2012 г. на състав на ІІ-ро т.о. по т. дело № 87/2011 г., с която се възприема, че: „Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване на пределите на представителната власт (excessus mandati), сделка, с момента на узнаване на сделката“.

Видно от съдържанието на приeтото в настоящето извънинстанционно производство по чл. 303 ГПК писмено доказателство: удостоверение с изх. № SM-2539/25.ІХ.2019 г. на пощенския оператор „Спиди“ АД-София, е, че пратка с товарителница 60467193203 е била изпратена на 23.VІІІ.2017 г. с икономична услуга от името на „Логел“ ООД от [населено място] до получател „Стор Инвест“ АД в Димитровград и е пътувала с обявено съдържание „Д 389“, но също и с допълнителни реквизити – обратни документи, което означавало, че при успешна доставка на такава пратка на получател, последният има право на свой ред да изпрати документална пратка към изпращача - „Логел“ ООД. След получаването им от „Стор Инвест“ АД на 25.VІІІ.2017 г. /около 11.4о/, още на същата дата – 25.VІІІ.2017 г., обратните документи са върнати, като са предадени от „Стор Инвест“ АД с товарителница [ЕГН] и доставени на 28.VІІІ.2017 г. до клиента „Логел“ ООД в офиса му в [населено място], на [улица].

Следователно, след съпоставяне на удостоверените от третото лице обстоятелства както с данните по делото, така и с горните правни констатации на въззивния съд, постановил влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, в процесния случай по необходимост се налага извод, че ангажираното от молителя „Логел“ ООД-София ново писмено доказателство (удостоверение на пощенския оператор „Спиди“ АД с изх. № SM-2539/25.ІХ.2019 г.) няма естеството на такова, което да е „от съществено значение за делото“, т.е. последното е ирелевантно за изхода на конкретния спор между търговци, при който оборимата законова презумпция на чл. 301 ТЗ дерогира следващото от разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЗД. Това разрешение на настоящето извънинстанционно производство пред ВКС, водено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва от изричното правило на чл. 288, предл. 1-во ТЗ, че разпоредбите на гражданското законодателство се прилагат само „за неуредените в този закон /ТЗ/ положения за търговските сделки“. С оглед това настоящият състав на ВКС не дължи преценка относно допълнителните характеристики на представеното с молбата за отмяна писмено доказателство: като това дали то има характера на „ново“, а също и могла ли е страната, която го представя, да се снабди с него своевременно – до приключването на спора в редовните две съдебни инстанции.

При този изход на делото във ВКС и с оглед изрично направеното от ответното по молба за отмяна дружество искане за присъждане на разноски в размер на изплатения хонорар за един адвокат на търговеца от димитровградското адвокатско дружество „Кръстева и Леман Хайри“, молителят „Логел“ ООД-София ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1 014 лв. (хиляда и четиринадесет лева), съгласно приложените към писмения отговор по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК адвокатско пълномощно от 21.Х.2019 г., извлечение за извършена транзакция по данъчна фактура 67/21.Х.2010 г. за сумата 1 014 лв., както и списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Логел“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/ МОЛБА (вх. № 10967 от 4.Х.2019 г.) ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила на датата на постановяването му решение № 307 на Хасковския окръжен съд от 8.VІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 420/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционно решение № 105/22.ІІІ.2019 г. на Димитровградския РС по гр. дело № 1033/2018 г.: за отхвърлянето на осъдителен иск на търговеца настоящ молител с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу димитровградското „Стор Инвест“ АД /ЕИК[ЕИК]/, чийто предмет е било осъждане на този ответник да заплати на софийския търговец сума в размер на 15 447 лв. /петнадесет хиляди, четиристотин четиридесет и седем лева/, представляваща неустойка, съгласно чл. 7 от договор № 389, за който ищецът е поддържал да е бил сключен помежду им на датата 25.VІІІ.2017 г.

О С Ъ Ж Д А молителя „Логел“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по молбата за отмяна „Стор Инвест” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в Димитровград, област Хасково, [улица] СУМА в размер на 1 014 лв. (хиляда и четиринадесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от димитровградското адвокатско дружество „Кръстева и Леман Хайри“.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1