Supreme Court dismisses appeal for failure to specify legal issue contrary to Supreme Court practice under Civil Procedure Code.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by C.S.K. against the appellate court's decision regarding a property division. The appellant argued that the lower court violated material law and Supreme Court practice, but failed to explicitly identify the specific legal issue considered contrary to established precedent. The court ruled that without a precise formulation of the disputed legal question, the appeal does not meet the statutory requirements for admissibility under Article 280 of the Civil Procedure Code.
Legislator-Regeste
KI-generiertArticle 280, paragraph 1, items 1, 2, and 3 of the Civil Procedure Code; Article 284, paragraph 3, item 1 of the Civil Procedure Code; Article 6 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the appellant fails to explicitly formulate the material or procedural issue resolved contrary to Supreme Court practice, as the appellant must clearly indicate the legal question that determined the outcome of the dispute.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertZitierte Rechtsprechung
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
гр. София, 15.11. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 96 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. С. К., чрез пълномощника й адв. Д. К., срещу решение № 152/21.09.2010 г., по в.гр.д. № 239/2010 г. по описа на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 138/22.04.2010 г., по гр.д. № 478/2009 г., на Сливенски районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между А. Г. М. и касаторката, на процесните недвижими имоти, при равни квоти, и е отхвърлен предявеният от К. иск с правно основание чл. 21 СК (отм.), за признаване за установено по отношение на М., че същите са придобити чрез трансформация на лични средства изцяло от нея.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК .
Ответната страна по касационната жалба - А. Г. М., чрез пълномощника си адв. С. К., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК , в който са изложени аргументи по същество в защита на обжалваното решение. Претендира направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторката не е формулирала изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК , който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезите по точки 1, 2 или 3 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК , дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторката се е позовала с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава - тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, касаторката нито е посочила, нито е приложила задължителна практика на ВКС, от кръга на очертаната по-горе, която да е релевантна за допускане на касационното обжалване, и в противоречие на която да е постановено въззивното решение.
На следващо място, съгласно второто основание за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, т.е. по който постановено влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Към изложението си касаторката нито е посочила такава практика, нито е приложила съответните съдебни решения.
На последно място, съгласно третото основание за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152/21.09.2010 г., по в.гр.д. № 239/2010 г. по описа на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. С. К. , ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 13 – адв. Д. К., да заплати на А. Г. М., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, със съдебен адрес: [населено място], [улица](Г.Д.) – адв. С. К., направените по делото разноски пред касационната инстанция за един адвокат в размер на 200 лева , основание чл. 78, ал. 3 ГПК .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: