Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-D31BAC726F894BAEC2257C2000403CBF KI-generiert

Supreme Court dismisses appeal as appellate court did not establish facts necessary for legal review.

Geschäftsnummer VKS-D31BAC726F894BAEC2257C2000403CBF
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Abgewiesen (Dismissed)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's request to allow cassation against the appellate court's decision. The appellate court found that the loan agreement was oral and without a fixed term, rejecting the respondent's claim for a three-year maturity date. The Supreme Court ruled that since the appellate court did not establish the existence of a fixed-term contract, the appellant's procedural arguments regarding changes in the cause of action were irrelevant and could not form the basis for cassation.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Art. 280 para. 1 of the Civil Procedure Code; Art. 288 of the Civil Procedure Code: The Supreme Court may only review legal conclusions based on established facts; if the appellate court did not find facts necessary to address the appellant's legal arguments, those arguments do not justify cassation.

Schlagwörter

KI-generiert
cassation appeal fixed term contract oral agreement appellate review cause of action burden of proof Civil Procedure Code Irreführung der Rechtspflege

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Art. 280 para. 1 of the Civil Procedure Code
Art. 288 of the Civil Procedure Code

Zitierte Rechtsprechung

KI-generiert
IV Civil Court of the Supreme Court, Case No. 681/2010
IV Civil Court of the Supreme Court, Case No. 1398/2011
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1250

гр.София, 11.11.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5831/ 2013 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по искане на Н. И. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 281 от 29.05.2013 г. по гр.д.№ 371/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д.№ 1022/ 2012 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на С. В. З. сумата 50 000 лв по договор за заем и сумата 1 007,81 лв мораторна лихва

Касаторът повдига следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправни въпроси: променя ли се основанието на предявения иск, ако съдът установи, че е сключен срочен договор, а в исковата молба твърдението е за наличие на безсрочен договор; длъжен ли е съдът да включи незаявено от ищеца, но релевантно за спора, обстоятелство при доклада на делото и да разпредели доказателствената тежест за него; длъжен ли е съдът да отхвърли иска, ако в хода на производството бъде доказано обстоятелство от значение за основанието на иска, което ищецът е знаел, но не е заявил в исковата молба. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (решения на ІV г.о. по гр.д.№ 681/ 2010 г. и по гр.д.№ 1398/ 2011 г.) и моли касационното обжалване да бъде допуснато.

Ответната по касация страна С. В. З. оспорва жалбата и поддържа, че поставените от жалбоподателя въпроси са без значение за изхода от спора, тъй като въззивният съд не е установил договорът за заем да е бил сключен като срочен.

Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът (заемодател) и ответникът (сега касатор, заемополучател), са сключили договор за заем за сумата 50 000 лв. Съглашението не е оформено писмено, тъй като документ за този договор е представен по делото, но той е подписан само от едната страна. При това положение съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност гласните и писмените доказателства по делото и е приел за установено, че договорът е бил сключен като безсрочен. Отхвърлени са възраженията на ответника, че заетата сума е трябвало да бъде издължена след 3 години, като е посочено, че от представените по делото доказателства такава уговорка не може да бъде установена. Тъй като връщането на сумата е поискано от ищеца при условията на чл.240 ал.4 ЗЗД, съдът е уважил предявените срещу ответника искове.

При тези мотиви на въззивната инстанция нито един от процесуалноправните въпроси, формулирани от касатора, не обуславя въззивното решение. Без значение за крайния резултат, до който съдът е достигнал, е въпросът променя ли се основанието на предявения иск, ако ищецът твърди безсрочен договор, а съдът установи срочен такъв. По настоящето дело въззивният съд не е установил, че договорът е срочен, а е приел за доказани твърденията на ищеца, че съглашението не е било обвързано със срок. Фактическите констатации на въззивната инстанция не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. В това производство касационният съд контролира правните й разрешения в рамките на установените от нея факти. Различни от тези факти ВКС не може да приема, а щом от фактическа страна съдът по същество е приел договорът за безсрочен, пред него не е стоял правният въпрос ако евентуално договорът би бил срочен, дали това би довело до изменение на основанието на предявения иск. В обжалваното решение такъв въпрос няма как да е разрешен (той не е стоял пред съда), съответно този въпрос не обуславя решението и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.

Аналогични изводи следват и по отношение на въпросите за задължението на въззивния съд да докладва незаявено от ищеца, но релевантно за спора обстоятелство, както и да отхвърли иска, ако в хода на производството бъде доказано обстоятелство от значение за основанието на иска, което ищецът е знаел, но не е заявил. Съдът не е установил от фактическа страна, че съществува обстоятелство от значение за спорното право, което ищецът е знаел, но не е посочил в исковата си молба. Съответно без значение за правните му изводи е отговорът на въпросите какво би бил длъжен съдът да стори, ако евентуално би се установило такова обстоятелство.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 281 от 29.05.2013 г. по гр.д.№ 371/ 2013 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: